За хора, които неведнъж, а и не без основание, са наричани атеисти, ние ще започнем с едно, на пръв поглед, странно признание: Религията винаги е била и днес е огромна сила. За никого не е тайна и причината – властта й над човешката емоционалност. Още от самото си начало (възрастта на човека и религиозните вярвания са от един и същ порядък), когато тя е обхващала цялата духовност на хората, религията е създала светоглед, който със своята последователност и всеобхватност буди заслужено възхищение. В основата му стои идеята за сътворението на света и хората от същество, което по сила, творческа мощ и мъдрост надвишава човека до степента на безграничност. Бог, в различните си превъплъщения, е началото и краят. Той е и пътят, и истината, и животът. Едно от най-важните постижения на религията е, че от хилядолетия задоволява някои от същностните потребности на човека. Религиозната доктрина удовлетворява (на определено равнище) човешката любознателност, стреми се да преодолее страха...