Графика 1: Бюджетен дефицит, % от БВП
Източник: Евростат и МФ; данните за 2011 са прогнозни
2009 и 2010 бяха загубени заради шоково разпускане на бюджетната дисциплина и най-вече заради голямо различие между обещанията за балансиран бюджет и реализираните огромни дефицити. Това е фатално за доверието, особено в среда на световна криза. Да твърдиш едно, а да правиш друго е рецепта за недоверие. (виж графика 1)
През 2011 беше направена важна крачка в правилната посока – бюджетният дефицит е намален, обещанията за стабилизиране на бюджета бяха спазени. Но, дефицитът все още не е премахнат, а доверието расте, не е напълно възстановено (загубено доверие не се възстановява от днес за утре).
2012 вероятно ще е решителната година – намалението на дефицита трябва да продължи, поетите ангажименти за неговото ограничаване трябва да бъдат постигнати и надминати, средствата за изплащане на еврооблигациите трябва да бъдат осигурени, а забраната на дефицита трябва да бъде записана в конституцията с ясен срок за премахване на дефицита. Това би осигурило продължаващ растеж на доверието и постепенното му възстановяване до предкризисните нива.
Един индикатор за доверие е дългосрочният лихвен процент по държавния дълг. Той намаля значително след пиковете през 2009 година (виж графика 2) и по-важно, по този показател България значително подобрява класирането си в ЕС (виж графика 3). България все повече се отдалечава от проблемните страни и лека-полека върви към по-добрата част на графиката, при страните с високо доверие и ниски лихви. Има, обаче, още доста път да се извърви докато се присеъдиним към страните с най-ниски лихви в ЕС – и този път е път на реформи и дисциплина.
Графика 2: Дългосрочен лихвен процент в България
Източник: БНБ
Графикат 3: Дългосрочен лихвен процент в страните от ЕС, ноември 2011
Източник: ЕЦБ
