Основно човешко право ли е достъпът до Интернет?

Image: Manifiesto ‘En defensa de los derechos fundamentales en Internet’ by Eneko
via Wikimedia Commons

Във вчерашната си статия Adam Wagner от UK Human Rights Blog разсъждава над въпроса дали и доколко достъпът до интернет да се брои към основните човешки права.

Постът му изглежда мотивиран от

противоположността на две позиции:

от една страна публикуваният миналата година доклад на общото събрание на ООН, който поддържа тезата за интернет като основно човешко право, и от друга – скорошната публикация на един от бащите на интернет, Vint Cerf, който я отхвърля.

С оглед на съвременното технологично развитие и информационното общество, в което живеем, лично аз безрезервно подкрепям класификацията на достъпа до световната комуникационна мрежа като основно човешко право.

От чисто европейска перспектива

вода за воденицата

която върти в подкрепа на човешкоправния характер, може да се носи от бая кладенци.

Добър водоем за тази цел би била на пример Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) със съдържанието на нейните членове 8 (Право на зачитане на личния и семейния живот), 9 (Свобода на мисълта съвестта и религията), 10 (Свобода на изразяването на мнение) и 11 (Свобода на събранията и сдружаването), а защо не и членове 1 (Защита на собствеността), 2 (Право на образование) и 3 (Право на свободни избори) от Допълнителния протокол?

С не по-лош водопреносен дебит e и

тръбопроводът

на Хартата на основните права на Европейския съюз.

Нейните членове 15 (Свобода при избор на професия и право на труд) и 16 (Свобода на стопанската инициатива) биха подсигурили нужните количества в случай, че дебитът на ЕКПЧ започне да намалява.

Ето така набързо докарах