На Богоявление варненският владика Кирил бе мрачен, както винаги, но видимо приповдигнат. Току-що бе приключил с официалностите около ритуала по ваденето на кръста от морските вълни и неформалното общуване с паството явно го ободряваше. Поръсваше го със светена вода, въртеше се чевръсто ту наляво, ту надясно, за да не пропусне никого, поднасяше за целувка кръста, а после и ръката си. Уж не обръщаше кой знае какво внимание на интереса към пищната си бледосиня одежда и златовезана корона.  ...