Няма съмнение, че сме държава на 1300 години. Няма съмнение и в това, че от тези хиляда и триста години известно време – няколко си века само – сме били в рамките на други държави. В рамките на други империи. Страна, която граничи със себе си, тъй като границите ни опират в бивши наши територии. Което доказва, че никога не сме били империя. И не сме имали имперски амбиции… Кротко сме си живели, тъй да се каже. Толкова кротък народ да се съхрани при такава бурна история, трябва да е много кротък народ. При това сме народ, който не иска да се впише в историята. На пръв поглед малко странно състояние, но вписването в историята става чрез оставяне на някакви паметници – включително и писмени. А ние най обичаме да събаряме паметниците. А етимологията на „паметник” идва от ПАМЕТ. Тотално събаряме паметниците, които биха могли да ни предпазят от индигово повторение на историята в бъдеще… Ако не ги събаряме, ги боядисваме. Тези, които боядисват паметниците, стават мъже на годината....