Тук започвам една серия, която ще нарека Зловещи разкази. Знам, че нездравото любопитство не бива да се храни с мизерен материал от смлени човешки трагедии. Също знам, че това е и бездруго основният бизнес на повечето пишещи братя. Бих искал моите разкази да не останат до нивото на нездравото любопитство. А да накарат хората да видят светлината. А тя се вижда добре, само след като си видял ужасен мрак. И ако имаш вяра колкото синапено зърно, ще местиш планини... Така си помислих за миг и влязох в Женско старческо. Женско старческо отделение, или Геронтопсихиатричното отделение на ПБ "Иван Рилски", беше владението на моя стар приятел Сами. Той беше арменец и благ човек. От детството си имам една съвсем предразсъдъчна представа за арменците - явно останала ми от гледането на съветски филми. В някои от тях играеше един много специфичен актьор – типичен арменец или по-точно - нарочен за типичен арменец. Тантурест, с голям, увиснал нос патладжан, с увиснали бузи и очи,...