Провинциалният човек е малък. С малките си всекидневни грижи, с малките си всекидневни страхове, с малкото си доживотно оцеляване.

И светът отвън му е уютно малък - влиза главно през телевизора. Но от време на време го връхлита изведнъж непоносимо голям - готов да събори с нахалния си нос старата табела “Образцов дом”. Тогава малкият човек изскача от чехлите си и надскача себе си.
Дали ще докарат големия столичен боклук в неговата малка община, или пък бежанци - все същото. Ето го пламъка на неговия малък голям протест. Не затварянето на поредния цех в града, не прокуждането и на втория син на...

Продължава