Предполагам се досещате, че не се гордея с родния си град, когото най-добрият ми приятел - също перничанин - нарича съвсем искрено "столица на ужаса". Не се гордея и с това, че цялата ми родна страна се е превърнала в един огромен Перник. Напротив, мъчно ми е, защото хората сякаш си мислят, че Перник е тумор, който трябва да бъде изрязан в името на всеобщото оздравяване и не си дават сметка, че