Много често си задавам въпроса какво всъщност ни различава от животните? Да, говорим за някакъв разум, за езика, който ни е даден да общуваме… Вероятно и животните имат някакъв език, на който общуват. Когато едно улично куче лае, то призовава или предупреждава глутницата и всички сме виждали това. Това, че не сме научили този език, не значи, че той не съществува. Има едно куче във Варна. Въргаля се по цял ден пред очите ни, имитира срамуване, прикрило с предните си лапи муцуната, леко примигва почти като блондинка в лапичките си, гледа те изпод това, което трябва да са мигли, и всичко това го прави, легнало по гръб… То разбира нашите мимики и жестове, вероятно се чуди защо строим тези абсурдни сгради. Вероятно, ако има разум, си задава въпроса дали ние имаме такъв, щом го използваме за правене на тези бетонни хралупи… Сигурно се учудва, че не се размножаваме на улицата, защото това всъщност е толкова естествено. Това да се размножаваш един или два пъти в годината пред всички е...