Отправих се към Родопите да търся едно рядко природно съчетание - отрупана със сняг гора, по изгрев. Въпреки сложните пътни условия и студуването, изтърпях до заранта, за което бях възнаграден с този прекрасен пейзаж.
Галерия: Красив зимен пейзаж
В подобни екстремни зимни условия е трудно да се прави проучване за подходящи локации по залез и изгрев. Движението е ограничено само по пътищата, а извън тях, без ясна представа накъде отиваш, е чиста загуба на време.
От прохода Превала, поех пеш към хижа Перелик. Доста бях изостанал с времето и още в началото на пътя започна да се мръква. Скоро достигнах нивото на облаците, където ветровете упорито се бориха. Студът пронизваше всичко, върховете на боровете се огъваха от тежеста на снега, все едно бях в сцена от филм. Почти бях стигнал хижата, когато в тъмното пробляснаха фарове и насреща се зададе огромен военен Камион. Да казвам ли, че мисията ми се провали. Шофьорът ме предупреди, че хижата не работи и, което е много странно, била заключена! Нямах избор освен да се върна и да пренощувам в "лукс-хотел" колата, при отрицателна температура.
Галерия: Страховита гора
Сутрин водата в бутилката беше замръзнала, а стъклата обледени. След като изтърпях мразовитата нощ, въпросът беше, а сега накъде?
В лутане, най сетне открих обзорно място. Изгревът приближаваше, а цветовете с всяка секунда ставаха все по-нереални. С вкочанени пръсти, при температура -16°C, не бях в отлична форма. Исках да сляза в ниското, до гората, но снегът там беше над метър, щях да изтърва момента.
Така се оказва, че един кадър, а понякога нито един, струва прекалено скъпо. Пътуваш стотици километри, надяваш се на късмета да откриеш нещо, после идват тези няколко минути и след миг всичко приключва.
Нали не съм дошъл на почивка, трябва да обиколя местните забележителности, като църквата в Пампорово.
Да се отбия отново в Широка Лъка, която сякаи е посипана обилно с пудра.
Нереално красиви са Родопите, когато сняг затрупа всичко.
