А за нас, както оттук нататък ще бъде чак до началото на XXI век, шамар през пръстите. Доколко обаче е бил непредвидим българинът, проличава за пръв път от векове със съединението на Княжество България с подвластната на султана Източна Румелия. Когато чете свидетелствата за това първо национално усилие на българския народ, човек остава удивен от събития, а и от обществени прояви, каквито изобщо не е очаквал. Изведнъж откриваш, че не само пасивният и уж аполитичен селянин от колибите, махалите и селцата, но и занаятчията, та даже и търговецът от пазарите в новопоявилите се градове, изобщо народът, безпрецедентно се е бил раздвижил, обзет и излъчващ невиждана патриотична енергия. Историците, тия, дето не фалшифицират събитията, с почуда отбелязват, че съединението е дело на всички българи, застанали твърдо на страната на своите водители. Много интересно наистина как в недрата на тъмната безпросветна рая се е развил този мистериозен процес на осъзната национална принадлежност....