Когато нечестивата ерес на Арии се разпространила и създала големи раздори в Христовата Църква, започнали жестоки гонения срещу християните както от страна на арианите, така и от идолопоклонниците. По това време били преследвани, мъчени, гонени и убивани всички, които признавали Христа за Творец, а не за творение, виждали в Него въчовечилия се Бог, а не обикновен човек. Арианите се укрепили още повече, когато самият цар Констанций, син на Константин Велики, паднал в същата ерес и приближил до двора си двамата големи сановници, Евсевий и Филип, ариани, които ревностно преследвали православните и причинявали зло на Христовата Църква. Те били виновници за изгонването и смъртта на светия наш отец Павел Изповедник, патриарх Константинополски. Като го заточили в Армения, подучили единомишлениците си да го удавят, което те и изпълнили. Вместо него въздигнали на патриаршеския престол Македоний. Мнозина други изповедници и учители на благочестието те погубили по различни начини. Сред тези ревнители на Христовата вяра имало двама - Маркиан и Мартирий, които със своето учение и писания украсявали Божията Църква и „като църковна гръд, която подава млякото на учението, хранели духовните чада".По-рано те служели при споменатия свети изповедник Павел: Маркиан като четец, а Мартирий - като иподякон. Те били също и нотарии, описващи учението на патриарха и делата, с които се утвърждавало благочестието