РИА Новости

Махмуд Ахмадинеджад и Башар Асад. Снимка: АП/БТА

Съветът за сигурност на ООН спешно започна във вторник експертни дискусии по проекторезолюция за Сирия, предложена от Русия. (Участниците не успяха да стигнат до единно мнение - б. р.).

Времето не чака. Съдбата на Сирия и на режима й ще се решава в близките дни. Руските дипломати полагат усилия документът да бъде поставен на гласуване в Ню Йорк до 19 януари. На този ден шефовете на мисията от арабски наблюдатели, действаща в Сирия от 26 декември, ще представят подробен доклад в Кайро. Предвижда се не само да очертаят съдържанието на документа със съответния анализ на ситуацията и оценка за перспективите, но да покажат също снимки, топографски карти и видеоматериали.

Ако Съветът за сигурност приеме резолюция за Сирия в сравнително мекия руски вариант, това ще е сигнал към Арабската лига, че все още има възможности за дипломация и посредничеството за примирие между страните трябва да продължи. Ако пък надделее твърдата линия на западните държави към едностранно осъждане на сирийските власти и руският проект не мине, това ще означава, че е поет курс към сваляне на режима, включително чрез военна намеса отвън.

И това може да е последният опит на Москва да помогне на сирийсикя президент Башар Асад - ако не да се задържи на власт, то поне да избегне най-лошото за него, чуждестранната интервенция. Западните партньори на Русия - по-специално британците и французите, разкритикуваха проекта. Тези нагласи бяха доловени от острите сетива на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, който заяви във вторник: “Отново ще кажа на президента Асад: спрете насилието. Спрете да убивате своя народ”.

Този път впрочем проектът на Русия е по-критичен към сирийските власти, отколкото при двата предишни опита да бъде поставен на гласуване - в средата и в края на декември. При това обаче е по-балансиран от открито антиасадовския проект, разработен от западняците и блокиран на 4 октомври с ветото на Русия и Китай.

Москва обвинява не само режима, но и опозицията за това, че Сирия върви към гражданска война. При все това посочва в текста, че “властите прилагат сила прекомерно”, и призовава “да бъдат спрени нарушенията на човешките права и правото на мирни събирания”.

Но проектът не предвижда нещо, за което настояват мнозина сирийски опозиционери (особено емигрантите) и съюзниците им в чужбина: международни икономически санкции срещу Сирия, включително ембарго върху оръжейната търговия, и ако това не стигне - военни мерки за въздействие върху режима.

Напротив, руският проект отбелязва, че резолюцията “в никой случай не дава право да се употреби сила срещу Сирия”. Разтревожени от опита с предишната либийска резолюция, довела до война, руските автори обръщат специално внимание на тази точка.

Според руските дипломати обаче Западът все пак си поставя за цел смяна на режима в Сирия (както заяви неотдавна заместник-външният министър Генадий Гатилов). Това прави руската резолюция неприемлива за мнозина дори в сегашната й по-твърда форма.

Пак във вторник Сирийската свободна армия - войници и офицери, минали на страната на опозицията, - призова Съвета за сигурност да предприеме решителни действия въз основа на седма глава от Устава на ООН, по-точно чл. 41 и чл. 42. Там се споменава за евентуална блокада на държава нарушителка на мира и употреба на въздушни, морски или сухопътни сили срещу нея.

Суданският генерал Мохамад Ахмад Мустафа ал Даби, ръководител на арабските наблюдатели в Сирия, предупреди миналата седмица в предварителен доклад, че ситуацията е застрашителна и трябва да се обмислят по-нататъшни действия. Затова ден след изслушването на окончателния текст в Кайро ще пристигнат външните министри на повече от 20 арабски държави, за да вземат решение по въпроса. Също като своите ръководители те вече имат и предложения - от ...