Откакто влезе в сила новата конституция на Унгария, като че ли медиите, особено ляво-либералните медии в Европа, се нагърбиха със задачата не просто да анализират, а да заклеймят този нов основен закон. Това натрапващо се отношение ме накара да се замисля за причините за проявения силен негативизъм, а и събуди някои исторически паралели. Част от критиките са основателни, дотолкова, доколкото новата конституция действително засилва контрола на парламентарното мнозинство върху националната банка и Конституционния съд, както и върху някои други влиятелни институции. Друг е въпросът дали не е по-добре да има ясен носител на отговорността, вместо влиятелни институции да имат статута на независими, което на практика да означава, че са безотчетни и управлявани от назначени функционери. Няма да навлизам в детайли – мисля, че всеки следящ пресата човек вече многократно е чел за структурните промени, влезли в сила от 1 януари т.г. и едва ли не превръщащи Унгария в диктатура. Трудно ми бе...