/КРОСС/ Докато институционалната матрица на клетата ни държава се огъва под тежестта на десуверенизацията, поредните нарушения на изборите - това дори не е новина (а демокрацията е именно правото да избираш и да бъдеш избран, не се ли спазва, политическите свободи остават фикция), рехавата граница (все още я има, но докога и за кого), мизерстващ народ (не само ровещите по кофите измъчени лица, но и пенсионерите, обречени на гладна смърт без роднинска помощ, стигат, за да се засрамим, защото отношението към възрастните е мерило за цивилизация) и т.н., и т.н. примерите са много, бодат очите ни. На фона на това благоденствие „МОН предлага часовете по чужд език в езиковите гимназии да намалеят наполовина", за часовете по история и българска литература и език да не говорим, като добавим и предложението да се ограничат силно часовете по философия, нивото на учениците ще падне не на вечерна гимназия, а на вечерно тву, да мучиш и да слугуваш - повече не ти е позволено, а ако искаш да се самообразоваш - няма да се впишеш в системата, живей като аскет, докато не те маркират с чипа на неблагонадежден. Каменната ера ни зове, но не тази на Флинстоун, 25 години не стигнаха, но още един герберски мандат като нищо. Глобалното село няма нужда от мъдри (философията е наука на мъдростта), а от управляем обслужващ персонал - слуги, ратаи, без осанка, със сведен поглед... мрак..