Много, много и твърде излишно се коментира тези дни, почитаеми, встъпването в длъжност на новия президент на републиката. Ще се еманципира ли? Няма ли да се еманципира? Коректив ли ще бъде, обединител ли, каква външна политика ще провежда и прочие безсмислени въпроси. Дайте да оставим човека на спокойствие, скъпи сънародници. Виждате, че и на него не му е лесно. Иначе много трогателно се получи тази негова встъпителна реч, особено футуристичната част - за България през 2020 година. Все едно човек слуша „Имеджин” на Джон Ленън. На всички ни идеше да се просълзим от неподправената убеденост и дръзновено мечтание, което излъчваше нашият нов президент, докато обрисува общото ни красиво бъдеще. Всичко, което наблюдаваме, почитаеми, около встъпващия президент - води пак само към един-единствен извод, а именно, че на нас избори не ни трябват. Уморихме се вече да го повтаряме, скъпи сънародници. Виждате какво се получава и колко много пари се пилеят на вятъра, колко безсмислени...