Когато през 1982 г. отидох в Бачковския манастир, командирован от тогавашния вестник „Народна култура”, за да напиша материал за състоянието на иконите в манастира, бях посрещнат от игумена… Спомням си имената на тези, които с пирон и въглен бяха се изтипосали върху иконите, но не си спомням името му. Кабинетът на игумена обаче никога няма да ми излезе от погледа. Поне докато съм жив… Над иконата на Христос, закачена като ковьорче зад гърба на игумена, нежно бдеше портретът на тогавашния Първи и единствен Държавен и Партиен ръководител др. Тодор Живков, лека му пръст… Игуменът вече беше поръчал да донесат на „журналиста от София” – това беше много важно за него вероятно – от прословутата манастирска ракия… Може да ви се стори странно, но в кабинета с портрета на Тодор Живков влезе с поднос в ръка пожарникарят на манастира. Таблата я държеше в обутите си с бели ръкавици ръце… Две на брой… Игуменът не повтори поръчката след първия ми въпрос и това пролича на излизане по ръцете...