Истината е, че ме грабна заглавието. Второто. „Дългият мрачен следобеден чай на душата“. Страшно поетично ми се стори. Всъщност, то беше основната причина да се реша да дам още един шанс на мистър Адамс. С него имаме особена история. Първо се запознах с „Пътеводителя“, а сетне и с останалите - „Ресторант на края на вселената“, „Животът,...