Французи и италианци пътуват хиляди километри за лов на бекаси в Странджа. Стопанствата край морето са предпочитана дестинация за запалените ловци, много от които са и кулинари. За разлика от българите, ловът на бекаси за французите е издигнат в култ. Мишел, Бруно и компания са готови да следват миграцията на птиците от Финландия на север чак до Египет.    „Ловът на бекаси е страст. Това е невероятен дивеч, не е лесно да го уцелиш, защото се пази много... Обичам тази смесица от лов край брега на морето. Ние живеем в планината, в Гренобъл и при нас бекаси се срещат рядко," признава Бруно Бесон. И ако във Франция бекаси почти няма, около Ропотамо е пълно с тях, защото птиците предпочитат да зимуват тук. „Трябва да имаш добро куче, което да гони птиците. Но най-важното е ловецът да е майстор и да има точен мерник. А за приготвянето на бекасите си водим специалист по кухнята," казва Мишел Арно .   „Бекасът се приготвя бавно и с много любов. Във Франция му добавяме гъши дроб, коняк или порто и става превъзходно мезе за хубаво вино," споделя Юбер Видил.