Слънцето грее, а на наситеносиньото небе няма нито едно облаче. Склонът надолу предизвиква световъртеж, снегът блести пухкав и хомогенен, никаква следа не го е набраздила. Тихо е, няма крясъци и музика. Човек е сам срещу природата. На границата на възможностите и смелостта си.Скоростта е толкова голяма, че гони всички мисли от главата. ...