/КРОСС/На балотажа на изборите се оказах във Враца. Градът, в който минаха едни от най-хубавите ми години като ученик в ЕСПУ „Анри Барбюс" - френската гимназия. По време на най-безпросветния соц - пускаха тока за два часа, а вода въобще нямаше и я караха с водоноски - четяхме, слушахме музика и разговаряхме за всичко, което се случваше в световната култура и политика, ако и да имахме труден досъп по официален път до елементарна информация. Имаше си канали и начини за всеки, който се интересуваше да прочете, чуе или види нещата, които го вълнуваха. Във Враца, както и във всички градове на България, имаше хора с дух. Интересени и вълнуващи хора, общуването с които превръщаше целия очукан социализъм в декор. Никой не му обръщаше сериозно внимание, защото в различните общности кипеше живот и имаше енергия. Имаше и жив интерес към изкуство, литература и нещата, извън материалния живот. Във Враца имаше няколко елитни гимназии, които си съперничеха помежду си, а много от нашите съученици направиха солидна кариера и се реализираха много добре, както в България, така и извън нея. В деня на балотажа, който се оказа и ден на народните будители със съпругата ми имахме среща с наши съученици и съвсем случайно попаднахме в епицентъра на политическата развръзка. Бяхме в ресторанта на хотела, който се намира до централния площад, и докъм 20:30 още нямаше яснота кой ще е победителят - досегашният кмет Николай Иванов, подкрепен от БСП, или Калин Каменов от ГЕРБ