Тук започвам една серия, която ще нарека Зловещи разкази. Знам, че нездравото любопитство не бива да се храни с мизерен материал от смлени човешки трагедии. Също знам, че това е и бездруго основният бизнес на повечето пишещи братя. Бих искал моите разкази да не останат до нивото на нездравото любопитство. А да накарат хората да видят светлината. А тя се вижда добре само след като си видял ужасен мрак. Спомням си осемнайсетгодишния Шики. Името Шики беше съкращение от фамилията му. Не помня каква беше тая фамилия. Помня само това - Шики. Той беше нисък граничар, набит и мрачен. Но много пъргав. Жилав, корав и пъргав – като закаленото, стоманено свредло на ръчна фреза. Която – ако изпуснеш, докато работи – ще направи пръстите ти на стотина грама кълцано месо. Шики беше бърз. Във времената, които описвам, България беше оградена с хиляда и петстотин километрова ограда от бодлива тел. Всеки, който искаше да я напусне без съгласието на властта, трябваше да бъде застрелян. В...