Светът беше свикнал да възприема арабските страни като консервативни и трудно възпламеними, далеч от „тревогите” на демократичния свят. След Арабската пролет уличните протести в повечето страни сякаш утихнаха, но след свалянето, изгонването и дори убиването на собствените десетилетни диктатори сега светът е изправен пред ново предизвикателство - излязоха наяве конкретните политически планове на политическия ислям. Все още няма отговор на въпроса дали репресираните при диктаторите ислямисти са предвиждани от западните страни като лидери в управлението на разбунтувалия се регион и дали младежите, които подпалиха протестите, са имали такива намерения. Единствено Турция показа амбиции да представи своя модел за управление - светска държава с ислямски характер, но никак не е сигурно, че този модел се възприема еднозначно от сменящите се чрез избори управляващи в арабските страни. Както го определиха като „ефекта на доминото”, след Тунис, Мароко, та до Египет, разнороден политически...