Старият мулла, който учел момченцата в селото, се влюбил в майката на едно от тях и започнал да го нарича "син на красива майка". Един ден детето се прибрало вкъщи и попитало майка си: -Вярно ли е, че си красива? -Откъде го измисли? - засмяла се майка му. - Съвсем обикновена съм. -Защо тогава нашият мулла ме нарича "син на красива майка"? Жената разбрала каква е работата и решила да даде урок на стария сластолюбец. -Предай на наставника си да заповяда утре - заръчала тя на момчето. Като отишло на другия ден на училище, моллата го посрещнал както обикновено с думите: -Влизай, влизай, сине на красива майка! -Мулла-ага, - казало момчето - мама ви кани на гости. Когато наставникът пристигнал, стопанката му казала, че мъжът и заминал и няма да си дойде скоро, затова решила да покани любезния гост. Старикът се разтопил от удоволствие. Похвалил я за красотата и ума и. Подложил си мека възглавница и се настанил удобно. А жената разпалила огнището и започнала да приготвя угощение. От двора се чуло скърцането на портата и рев на камила. -Мъжът ми! - подскочила стопанката. -Какво да правя? - замятал се в страх муллата. -Измислих, - отвърнала жената - наметнете се със стария ми халат и сядайте в ъгъла, все едно мелите брашно. Муллата така и направил. Стопанинът влязъл с чувал пшеница на гърба. -Коя е тази жена? - попитал той. -Робинята на съседа - отвърнала тя. - Счупила им се мелницата и дойде да смели зърното у нас. -Да смели и нашето тогава - наредил стопанинът и тупнал чувала на пода. Когато "робинята" смляла всичкото жито, мъжът казал на жена си: -Отдавна харесвам тази робиня, довечера няма да си легна с теб. Муллата подскочил като ужилен и си плюл на петите. След няколко дни "синът на красивата майка" отново го поканил на гости. Муллата го погледнал сърдито и попитал: -Да не би на майка ти вече да и свърши брашното?
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!