И това къде, моля!? В „енергийния център“ на Балканите. Сигурно няма друг енергиен център по света, който може да се капичне от един амортизиран електрически стълб при малко по-силен вятър. Сърбия по-дълго издържа на американските бомбардировки.
В България това като че ли е народен обичай. Да те е срам от това, с което си изкарваш парите (туризма) и да си мечтаеш, че ще изкарваш пари с „по-престижно“ занимание (енергетиката). В един момент реалността отнася фантазиите като ЗИЛ боклукчийска кофа. Фантазиите излизат без пари, но само на хората без власт. За другите плащат всички.
ЗИЛ, снимка(„Труд“ не се е посвенил да сложи логото си на снимка, правена в Русия - виж номера )
Някои сервитьорки ще направят всичко възможно, за да изразят с лицата и интонацията си , че са наказани от съдбата с професията си, а всъщност са родени да бъдат миски, попфолк артистки или поне пиарки.
Голяма част от инфраструктурата ни е в окаяно състояние, и щом е паднал един амортизиран стълб, значи трябва да помислим – ами ако сега започнат да падат мостове, да се пукат водопроводи, да протичат канализации (макар че често, скъп и нов имот = септична яма). Дупките по пътищата поне се виждат. През целия си живот така и не забелязах умения да се поддържа инфраструктура. Или каквото и да е.
Защо няма резервен далекопровод? Сигурно поради същата причина, поради която няма магистрали. Daydreaming*
____
* Състояние в което си представяш колко хубаво щеше да е, ако...
