Започвам да се чувствам като истински ерген. Крайно време беше. Велосипедът ми е точно до входната врата, като по всички онези модерни филми. А след като вчера похарчих и малко състояние, за да увелича съотношението скорост/обороти, от центъра на София спокойно се прибирам за 15-ина минути.
Честно казано, не виждам никакъв проблем в това. Факт е, че в Швеция вело-животът ми допадна – до магазина с колело, до училище с колело, на гости с колело. Вероятно и майка ми е права, че се опитвам да го приложа и тук, в България. Малко по-горещо е, няма вело-алеи и хората не гледат с възхищение на велосипедистите. Сигурно щото летим с по 50 по пешеходните пътеки. Не е мой проблем, че по пътя е опасно, а за вело-алеи не можем и да си говорим.
Между другото, колите също хвърчат бързо, та не им трябват повече от две ленти. Да вземем едната и да я подарим на велосипедистите? Така до центъра ще се спускам и за 10 минути.
Posted with WordPress for BlackBerry.