Световният пролетариат се събуди една сутрин, отвори Facebook и изгледа постнатия на стената му клип против ACTA. После се зачете в собствената си конституция и се приготви да стачкува. Искаха да отнемат основното му човешко право – да консумира, без да плаща. Да яде и да пие на корем в един виртуален ресторант, в който сметката никога не идва. И то да яде и да пие неща, които иначе едва ли би си поръчал, но понеже са оставени без надзор на общата шведска маса – какво пречи да бъдат опитани. Всъщност кой я писа тази конституция и кой раздаде тези права. Авторът трябва да е завареното положение, а фундаменталният принцип - „защото така сме свикнали”. Свикнали сме интернет да е улица, на която каквото намериш, си е за теб. Можеш да го вземеш, без да питаш, без да се оглеждаш за собственика му. И никой не виждаше в навика поне лека ненормалност. Както и никой не приемаше досегашното положение като временно, като безплатен обяд, който едва ли ще се сервира всеки ден до края на света....