Кризата действа като ускорител на новото и, следователно, като разобличител на старото.
Миналата седмица със своите студенти направих упражнение, което правя от над десетилетие. Разделям ги на три измислени партии – Партия на справедливостта, Партия на свободния бизнес и Зелена партия; и им съобщавам основното, в което вярват техните партии. Първата, например, вярва в държавна икономика и помощ за бедните, втората –в частна икономика и помощ за предприемчивите и пр. После ги карам да пишат програмни документи, да правят плакати и диплянки и накрая – да се сблъскат в публичен дебат. Публиката отсъжда с гласуване, кой печели.
Досега резултатът е бил винаги предвидим. Печелеше „лявата” партия, втора бе „дясната”, а зелените изобщо не се класираха. Сега обаче се получи същинска революция. Спечелиха „зелените”, а останалите се класираха поравно втори.
Нещо се е променило, казах си, погледнах отново материалите им и ми просветна. Те не са „ново поколение”, защото са малки – а защото наистина са нови.