Преди доста време един потребител питаше за притча с такова заглавие. Единственото, което имах към онзи момент в тоя контекст, не беше това, което търсеше. Сега намерих друга, качвам я. Ако на него вече не му трябва, ще потрябва на някой друг.
-Кой съм аз? - попитало момче един старец. -Ти си това, което мислиш - отвърнал старецът. - Ще ти го обясня с приказка: Една вечер в полумрака на улицата можело да се видят силуетите на двама души, които се прегръщат.
"Това са майка и татко" - мисли си детето. "Това са двама влюбени" - мисли девойка, която мечтае за любов. "Това са приятели, които не са се срещали дълго време" - мисли човекът, който се чувства самотен. "Това са двама търговци, сключили добра сделка" - мисли алчният за пари. "Родител прегръща детето си, което се е завърнало у дома след дълго странстване" - мисли майката. "Това са двама, които се борят до смърт" - мисли убиецът. "Кой ги знае защо се прегръщат?" - мисли безчувственият човек. -Всеки мисли нещо, - завършил старецът - в зависимост от това кой е и какво носи в себе си.
Проникни в мислите си  и ще можеш да кажеш за себе си повече от всеки друг.
неизвестен произход
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!