Евреите от златна Добруджа получават българско поданство, въпреки че и тя е новоосвободена българска земя. На 2.03.1943 г. българското правителство решава , че депортация ще има само в Тракия и Македония. В Добруджа комисарят Белев не може да пипне нито един евреин. България не предава нито един евреин, български поданик, който живее на българска земя.