/КРОСС/ През май 1968 г. студентите в Париж излизат да демонстрират срещу консервативното общество, авторитарните власти и схеми на възпитание, срещу империализма и особено срещу войната във Виетнам. Улични боеве, демонстрации, хаос. Точно тогава италианският режисьор и писател Пиер Паоло Пазолини се оказва самотен ляв интелектуалец, който за разлика от всички останали като него, не симпатизира на студентската революция. А причините са особено актуални за ситуацията с „гражданското общество" в България днес.В Рим, вдъхновени от Париж, студентите излизат на протести срещу полицията. Всички описват безредиците като борба на цивилния пролетариат срещу системата. Тогава Пазолини, сам сред комунистите, заявява, че подкрепя полицията. По-точно полицаите. Защото според него това е пролетариатът - хората, които ежедневно се сблъскват с опасности, престъпления и денонощен стрес, за да получат в края на месеца малката си заплата. Според Пазолини полицаите са изпратени да удържат енергията в бунта на стотици разглезени буржоазни момчета и момичета, които просто са се родили в богати семейства и са имали възможността да учат в елитни университети. Истинските жертви на обществото обаче са полицаите, а не студентите, разглезените продукти на корумпираната буржоазна култура