Жената и всички животинки женски, кога родили за пръв път, всичките [бебета] били улоган (куци), както са днес малките деца. Сполай му на Бога, взел всичките мъничета родени, да речем агнето от овцата, телето от кравата, жребчето от кобилата и другите, та ги прехвърлил през една рътлина и ги благословил всички да застанат на нозете си и да проходят. И от този час всяко животинче, що се ражда, се вдига на краката си. Посегнал и от жената да вземе детето, за да го прехвърли. Добре, ама жената го стиснала в ръце и не рачила да му го даде. Бре, сполай му на Бога, той дърпа, жената дърпа, не можал да и го отнеме (не че не можал, ами искал сама да кандиса). Като видял, че не кандисва, я благословил така: "Е, хайде да си благословена жено: щом не ми даде детето да ти го прехвърля като на всички животинки, ти да го гледаш от година повече улогаво и все на ръце да го носиш, дорде проходи."
приказка от Прилеп, записана от Марко Цепенков