Скоро не бях гледал „Spy games“. Робърт Редфорд все така разкарва красива 912-ка, а Брад Пит е преметнал през врата Leica M4 и Nikon FM и превърта черно-бялата лента. Всичко това ми припомни една стара, но вечна мечта – да притежавам кола със свалящи се изцяло ръчно прозорци и миниатюрно арматурно табло, колкото да се съберат аналоговите контролни уреди. Без нагреватели в страничните огледала и под седалките, без скъпа аудио система и осем въздушни възглавници.
Допих отвратителната Stella Artois, с която реших да положа началото на жадната си стачка срешу кощунството на българските пивовари, подиграващи се с вкуса на бирата. Станах, изкарах цветния филм от F4-ката и заредих последната останала ми ролка черно-бял филм за ръчно проявяване. Тази седмица запрятам ръкави в тъмната стаичка.
Съвети какви филми да си купувам? Foma станаха твърде скъпи – 5 лв. за 100-асовия.