Тук започвам една серия, която ще нарека Зловещи разкази. Знам, че нездравото любопитство не бива да се храни с мизерен материал от смлени човешки трагедии. Също знам, че това е и бездруго основният бизнес на повечето пишещи братя. Бих искал моите разкази да не останат до нивото на нездравото любопитство. А да накарат хората да видят светлината. А тя се вижда добре само след като си видял ужасен мрак. ...Говорех с кучетата. Така и така, така и така. Какво ли разбира едно куче, когато му говориш? То не разбира човешки език. Хм, що за баналност казах... Знам ли какво разбира? Сигурно схваща по някоя и друга дума. Естествено не в човешкия смисъл на схващане. Хубаво е винаги, когато мислим за това какво се случва в главата на някой друг, да бъдем особено предпазливи и резервирани. Аз винаги тръгвам от това, че няма никакъв, абсолютно никакъв начин да знам какво се случва с мислите и чувствата на някой друг. Който не съм аз. Не знаех какво разбират кучетата, докато им говорех....