Кой знае защо, но ми стана смешно, когато прочетох, че дъщерята на наш посланик в Бразилия била в Хавана на посрещането на президента на Бразилия г-жа Дилма Русеф и викала заедно с група кубински младежи „Добре дошла”. Та ние за Куба в годините на т.нар. преход много-много не пишем и не казваме, освен, ако трябва да се спомене, че там има повече държава, социализъм на доизживяване, нарушаване на човешки права и все в този дух. Сякаш в Пекин не управлява само една, и то комунистическа партия, пък капитализъм лъха отвсякъде. Да не говорим за Шанхай! А за Дилма Русеф не съм сигурна дали широката ни общественост щеше нещо да знае, ако не беше извървяла дългия път на политическата си борба до най-високия връх на управлението на държава, която сега е сред първите по икономически ръст и развитие в света. За Бразилия и „нашата Дилма” научихме достатъчно при посещението й в България. Напъна ни такава гордост, че ми стана тъжно от липсата на родни примери за подражание и възхита....