Освен, че предизвика небивал фурор в социалните мрежи и медиите, кадърът от бурното море зае достойно място в "Снимка на седмицата" на престижния вестник Капитал.
В този раздел снимките отразяват значими събития от целия свят. Доколкото видях, от България такива липсват, което означава голямо признание за мен, за един миг от мощта на морето, в онова ужасяващо бурно утро.
Съвсем не очаквах какво ще се случи когато публикувах снимките. Само за минути трафика към сайта ми набра такава скорост, че брояча в края на дена отчиташе близо 100 000 посещения. Това, за съжаление, не може да се случи с пейзажни снимки, които са основната ми цел, трябва да е нещо ужасяващо и показано на момента.
Сутринта станах рано, не ми се спеше,затова реших да се разходя до моста, да видя дали е замръзнал. Още отдалече се виждаха неимоверно огромните вълни. Нищо няма да снимам днес, си помислих, но от любопитство слязох долу и започнах да щракам, колкото да не съм с празни ръце. После пък си казах, защо да не се пробвам да ида на моста, така вълните ще са ми по-близо и ще пълнят кадъра, тогава все още не беше затворен. Всичко беше заледено, но не духаше по-силно от предната буря. Тогава кошмара беше много по-зловещ, но нямаше впечатляващи вълни. Приближих се колкото мога до средата и започнах да изчаквам когато вълните красиво се сблъскват в плочата. Отдолу беше страхотна фурия и моста се тресеше постоянно. Тръгнах си чак когато пръстите ми се вкочаниха.
Не бях въодушевен от снимките. От стотина, оставих трийсет, от които половината качих във фотобанката. Снимал съм бурно море, много пъти и в много по-рискови ситуации, но сега бяха просто някакви вълни. Един кадър, обаче, се отличи от останалите, когато вълната сякаш захапва моста. Чак сега разбирам на каква невероятна природна стихия станах свидетел.