Г-н Иванов направил филм за Турция. Плаща министерството на културата на голямата ни съседка, а филмът е нещо като туристическа реклама на страната. Няма лошо, оценили човека, имат средства и той снима, както казва, „непринудено”, без предубеденост. И друг път го е правил. Въпросът е по-скоро за начина, по който процедира Турция. Има пари, кани и чужденци да рекламират страната, да се види как тя изглежда през очите на другите, в случая сякаш нарочно, творците не са от нейната вяра. У нас чужденците снимат „Могилино” и никой не ги е канил, а Би Би Си показа тези дни за секунди нашата зима, като видяхме някакъв човечец, който с кършещи се ръце „духаше” на ключалката на замръзналата си кола, за да я отвори и евентуално да потегли по нашите си пътища. Знаем си ги. „Добре дошли в Турция” се казва филмът и разказвал не толкова за красотите на страната, колкото за пословично далечната Анадола, където се извършвали археологически проучвания на селище, което явно не е от епохата на...