Когато бях дете, от онези – особено злоядите, единствената храна, която ме привличаше силно, беше хлябът. Грубата коричка на домашно замесения, "Добруджа"-та от магазина, типовият с тъмната му и влажна среда или пухкавата питка на баба, нямаше особено значение.

Една дебела филия ми стигаше за цял ден и изобщо не разбирах кому е нужна цялата гарнитура от манджа или супа към нея. Най-много можех да преглътна сладкото от вишни отгоре й.

Голяма част от децата и днес изпитват...