От архива
Думите
На Анжела Хайдингер Откъдето и да идват думите, те са дадени не да се разбират хората, а да се карат. Виж животните как го правят без членоразделна реч - разбират си се с поглед. Погледнат се и е ясно, че едното иска да изяде другото. Или да го оплоди. А тука какво става - първо се скарат членоразделно, за да може да се членосъединят. Ухажват се, докато се дъвчат... Първата ни работа, като проговорим, е да излъжем…
Аз не правя изключение между децата с изключение на едно. Казал съм не „мама”, а „тате”… Първата ми дума е била „тате”… И още с нея ми е тръгнало накриво в тоя живот. Защото точно тогава татко нещо пак отсъствал от къщи – лека му пръст. Удаваха му се много пиенето, жените и четенето… И винаги е намирал с едно от трите да извини леките си забежки от семейството. И го правеше тъй, че не може да му се разсърди човек.
Но нали знаем, че майките не са човеци – те са свръхчовеци и точно тогава, когато съм произнесъл първата си дума, мама го е приела и като подигравка с...
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗