София, 14 февруари 2012 г. Дърво и камък се пукат от студ, а увити като сърми хора разнасят червени балони с надпис LOVE. Столичани прескачат бабуните из непочистения център, бързат да празнуват. Питам се: Защо никой не чисти по дяволите и защо плащаме данъци... Въпросът ми увисва като ледена висулка, която сама трябва да прекърша, за да не ме удари по главата. По съвет на кметицата. Колата! Как да излезе от улицата, която никой никога не влезе да почисти тази зима. Никога. За пореден ден решавам, че това е безобразие и ако подобно нещо се случеше в Гърция, кметът барабар с цялата градска управа щеше да е изхвърлен, докато гневни хора крещят по улицата, че щом си плащат, някой трябва да чисти. Питам се: Защо никой не чисти по дяволите и защо плащаме данъци... Колата, чисто нова, на лизинг, буксува бясно и безпомощно, хлъзва се в коловоза и там забива предница като "Титаник" в леден блок. Застрахователите искат 30% отгоре, задето живеем в такъв квартал, макар и да се води...