Чрез Национална здравна карта ще се определя максималният брой лечебни заведения за болнична помощ, с които НЗОК може да сключи договор за всяка област. Това предвиждат промените в Закона за лечебните заведения, приети вчера в парламента на първо четене.
Новия механизъм въвежда условието за съществуването на общинските многопрофилни болници те да разполагат с поне 60 легла, а специализираните - с най-малко 30. На медицинските заведения, които не отговарят на изискването, се дава шанс да се преструктурират в медицински центрове или да останат без финансиране от НЗОК.
За първи път на законово ниво се регламентира дейността "дневен стационар", която може да бъде осъществявана в различни видове лечебни заведения. Става дума за онези дейности по прием, диагностика, лечение и наблюдение на пациенти, които не изискват пренощуване в болница. Приетите промени не се подкрепят от здравната комисия в парламента. Председателят й Десислава Атанасова и Ваньо Шарков не скриха опасенията си, че те могат да доведат до проблеми. Мая Манолова пък предупреди, че в следващия си доклад ЕК ще ни критикува и за създаване на законодателство, което предпоставя корупционни практики. Според нея законът е атакуем пред Конституционния съд. Хасан Адемов от ДПС отбеляза, че този модел не е добър. Министърът на здравеопазването Стефан Константинов пък обясни, че основният въпрос е дали трябва да оставим всичко на търсенето и предлагането, или държавата да има регулаторни функции.