Някога живял един ловец. Един ден, докато преследвал дивеч, стигнал до голямо блато, през което нито животно преминавало, нито птица прехвръквала. Станало му любопитно на ловеца какви зверове и хора живеят от другата страна на блатото и решил да провери. Вървял, вървял, най-накрая стигнал. Гледа, там оседлани зайци стоят. Изпод земята излезли мъничките вечни хора, които яздели зайците. -Завъди се в нашата земя хищен звяр - самур - оплакали се те на ловеца. - Много ни тормози! Ще ни помогнеш ли да се освободим от него? Хванал ловецът самура и го убил. -Голяма добрина ни стори! - зарадвали се вечните хора. - И ние ще ти се отблагодарим. Иди си у дома, а ние ще ти донесем жива вода. Ловецът се прибрал щастлив вкъщи и разказал на роднините си, че скоро ще ги посетят вечните хора, ще им донесат жива вода и всички хора ще станат безсмъртни. Зачакали гостите. Жените отишли да съберат дърва за огъня. Докато събирали съчките, се появили вечните хора на оседланите си зайци. -Ха, ха, ха! - разсмели се жените. - Гледайте какви са дребосъци, зайци яздят! Обидили се вечните хора и не им дали живата вода. Плиснали я на дърветата - кедъра, бора и елата. И се върнали в своята земя зад голямото блато. Оттогава тия дървета станали вечно зелени. А хората си останали смъртни.
иркутска приказка
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!