На 19 февруари се навършват 139 години от обесването на Васил Левски. Но пред Апостола на свободата времето сякаш се стъписва. Той присъства еднакво силно и в миналото и в настоящето на България.
“Историята справедливо отреди за Левски единствената награда, която той е искал за себе си или е обещавал на онези, които са участвували в неговото дело: безсмъртие в паметта на бъдните поколения.” – така завършва своята книга Мерсия Макдермот.
Левски присъства осезаемо в българската литература. Първият му неръкотворен паметник вдига Христо Ботев. В един незапазен Стенен календар за 1876г. е било напечатано стихотворение за обесването на Левски, и то под неговия лик. Достигнало е до нас в два варианта, но е приет този под редакцията на Захари Стоянов от 1988 г. “Обесването на Васил Левски” – последното стихотворение на поета.
“Личността и делото на Васил Левски в литературата” – библиотеката при НЧ “Светлина-1939” гр. Поморие отбеляза годишнината като подреди под този надслов документална и художествена литература посветена на Апостола.
