62-то издание на Берлинале си имаше всичко, от което се нуждае подобен форум: силно политическо кино, млади ангажирани автори, съревнование. Жалко само, че журито подходи толкова консервативно с наградите! Най-хубавото на Берлиналето е това, че накрая става не това, което всички са очаквали. И че журито често оценява по свои си критерии, различни от тези на критиците. Журито е съставено от хора от бранша, които оценяват произведенията на други хора от бранша. Което е доста по-различно от това, един журналист да прави оценка на даден филм. Коментар на Дойче Веле. Въпреки това имаме право да се ядосваме, когато нашите фаворити за наградите са си тръгнали с празни ръце. Тазгодишното Берлинале даде особено много поводи за ядосване в този смисъл