Като студент по история и патриот, но в истинския смисъл на тази дум, дълги години ми е било болно заради съдбата на нашия народ. Мачкан, потискан и унижаван в продължение на столетия от чужденци, а в последствие и от свои…И понеже съм човек, който преживява страданията на народа ни (Това е и причината, поради която отказвам да се занимавам с българска история – бел. авт.) често изричах гневни думи срещу онези българи, които живели преди 137г. отказали да въстанат… Болеше ме, че от 4 милиона българи, едва 40 000 – 1% се вдигнали срещу Османската империя в онази паметна 1876г., загърбвайки живот, имот и семейство. ех наивна моя, неотдавнашна, младост. Днес вече не съм студент, но чувствата ми към Родината си остават все така силни… това, което се промени е разбирането ми за онези хора от преди два века, които до преди смятах за безволева, смачкана рая… Искам от страниците на този сайт да се извиня публично за думите си! Сгреших! Не съм бил прав! Ето, казвам си го! Не съм бил прав, защото тези хора не са имали избор, били са вкопчени в малкото, което са имали – бащиния имот, дребните приходи, селската община, кръчма или църква и т.н. Дядовците и бащите [...]