Сигурно сте видели вече фотографията, която тази година спечели престижната годишна награда World Press Photo. Тя е от джамия в Сана, Йемен, и сякаш представя една мюсюлманска Пиета, една от онези облечени изцяло в черните си одежди жени, на които дори очите не им се виждат като на хората, но позата и страданието й са недвусмислени за човешката мъка и болка, която съпътства и до момента Арабската пролет. Независимо от коя страна в региона са. Защото редови граждани загиват или остават с увреждания за цял живот, докато събитията там продължават, а за демокрация и човешки права сега няма как да се говори. За мястото и бъдещето на тази жена две мнения няма – тя ще си остане скрита в тези за нас екзотични дрехи, но дали очите й ще светнат, озарени от надежда или нещо ново, нещо различно и мечтано, гледано по филми, сериали, но от други светове? Защото дори в Саудитска Арабия, страната главно действащо лице, обикновено зад кадър, в тези събития жените нямат право да участват например...