Херес де Фронтера, в Андалусия, е град с 212 000 жители и е известен с лозята си и автомобилната писта, на която Айртон Сена да Силва някога спечели Гран при във Формула 1, изпреварвайки конкурента си с 14 хилядни от секундата. Сега Херес се е специализирал в нещо друго. Това е градът във фалит.
Никой от близо 2400-те общински служители или пък от работещите в местния държавен сектор не е получавал заплата от декември. Шофьорите на автобуси стачкуват, защото няма гориво, а обслужващите линиите по околните селски райони са свили дейността наполовина.
Спортните съоръжения на града са затворени от една година, защото им отрязаха електричеството. Една трета от осветлението на обществените места го няма. Сградата на социалните грижи, която бе открита преди година, също остана без електричество и служителите в нея работят с бензинов генератор, но нямат отопление.
Всеки ден има някакви демонстрации, окупации на обществени места, искания. Един ден протестират общинските полицаи, друг ден - гробищните работници, на следващия ден идва ред на дамите от асоциацията за грижи за хората, която не може да им плати, защото кметството не е отпуснало субсидиите.
Херес започна годината с нуло евро в касата си. При бюджет от 222 милиона в края на 2010 година дългът му достигна 958 милиона. Трескавото трупане на дългове стигна до тук. “Задушен, Херес агонизира”, резюмира в неделя испанският в. “Паис”.
В Испания разорените градове като Херес са десетки. Читателят на испанския вестник не се чувства толкова самотен, когато прелиства страниците му. Неговите португалски съседи, научава той, преживяват “своя ад”, ада “да живееш с Тройките”. “Тройката” е неологизъм за режима, при който хората живеят, изпълнявайки условията на мисия, съставена от представители на Европейската централна банка, Международния валутен фонд и Европейската комисия. Това стана откакто еврозоната принуди Португалия, а също и Гърция да сложат държавните си финанси в ред.
Да живееш с “Тройките” е почти като да живееш в Херес, само че с “бонус” да те посещават чуждестранни служители, които идват да съветват, въз основа на натрупания си опит, правителството на страната ти. “Те са на снимката на в. “Диариу ди нотисиаш”, на която се вижда как пресичат търговския площад в Лисабон - млади, съвременни, усмихнати, в костюми, със слънчеви очила. Носят малките си преносими компютри в черни чанти”, пише журналистът от “Паис”.
Тази снимка ужасно се различава от картината на една разпадаща се страна, където линейките са приковани на паркингите, където се затварят класни стаи, защото броят на учениците се е стопил с 10 %, където прекрасните автомагистрали са пусти. Сякаш са се примирили пред “живота ден за ден”. При все това португалците не са толкова зле, колкото са жителите на Херес.
Не е така обаче, и това е известен факт, с гърците. Никой не следи по-неотлъчно новините за Гърция от испанците с това любопитство на съкаторжници и със слабо утешителната мисъл, че онази каторга все пак е по-лоша от тукашната. В Атина, когато нощта се спусне и туристите се оттеглят, може да прочете държащият в ръцете си “Паис”, “бездомниците започват да се изсипват на тротоарите, пред маркираните врати, приютили се под картонени конструкции. Някои площади се превръщат в спални, а улица “Софоклеус” - в социална кухня”.
Това е действителността на 2012 година, на юг в еврозоната. Италия на Марио Монти и тя живее със строги мерки за икономии, но по различен начин. Бягството от данъци стана държавен враг номер едно, а това доведе до появата на нова линия в поведението на италианците: по-добре е да си държиш декларацията за доходите в жабката на Мазерати-то, защото проверките са чести. Това е една от причините, поради които мерките за строги ...