Новини
Ръководството на МОН похвали новите учебни планове и отхвърли идеята за оставки
Ръководният екип на Министерството на образованието даде пресконференция, за да обяви, че новите проекти на учебни планове, които орязват драстично часовете по чужди езици в езиковите гимназии, часовете по информатика, по философия във всички училища, по изкуства и които прекратяват изучаването на биология, химия, физика, география, история в последните две гимназиални години, всъщност са много добри, представляват истинска реформа, но обществото не я разбирало.
В днешната си първа пресконференция за проектите, които бяха качени на сайта на МОН преди две седмици , министър Тодор Танев , пряко отговорната за проектите негова заместничка Ваня Кастрева , директорката на дирекция "Образователни програми и образователно съдържание" Евгения Костадинова и директорът на "Връзки с обществеността" Иван Такев обявиха, че е имало обществено обсъждане, че то е приключило вчера и че се явяват пред медиите, за да обобщят резултатите.
"Когато се прави реформа, малцина имат очи да виждат и сърце да разбират това, което се прави", заяви по повод проектите министърът, който изглеждаше видимо зле и обясни, че вчера е бил изписан от болница след двуседмично лечение .
Министърът четеше от лист с предварително напечатани за него опорни точки. Те бяха: отговорността за проектите за рамковите учебни планове е изцяло на Народното събрание, защото те са следствие на приетия от НС Закон за предучилищното и училищно образование (с основен вносител бившият зам.-министър и настоящ председател на комисията по образование Милена Дамянова от ГЕРБ); проектите всъщност са добри, защото осигуряват "разкрепостяване" на училищата, което се изразява в това, че за сметка на липсващите часове по история, география, чужди езици, физика, химия в гимназията, ще има часове, които училището само ще реши как да запълни; вместо да се подготвят за университета през последните две години от гимназиалния етап, учениците ще се подготвят за някаква професия и това, по думите на министъра, "ще им трябва за по-плавно включване в техния професионален път". "Това повелява Народното събрание и ние го следваме", подчерта Танев, който в началото на мандата си декларира подкрепа за цитирания по-горе закон - тогава проектозакон. Той заяви още, че всички промени били съгласувани със Синдиката на българските учители към КНСБ с лидер Янка Такева. Така и не стана ясно защо промени, които касаят строго професионално работата на учителите и директорите трябва да се съгласуват не с тях, а със синдикат.
Министърът изчете и подготвения му предварително списък с предмети и хорариума им и заяви, че за всички предмети, с изключение на биология и информатика, хорариумът се запазва или се увеличава. Документите, качени на сайта на министерството и които OFFNews публикува показват друга картина - има механично увеличение на общия хорариум по някои предмети в основната степен на образованието, защото има класове, в които учебната година се удължава със седмица (I клас) или с две седмици (в VI и VII клас).
В същото време, в гимназията хорариумът по основни предмети се намалява драстично. Освен това в XI и XII клас, когато се предполага, че учениците се подготвят за кандидатстване в университет, изобщо не се учат история, география, физика, химия, биология. Задължителните часове се разпределят между литература, математика, чужди езици, гражданско образование и спорт. Добавени са и часове за избираеми и факултативни предмети. Хорариумът за избираемите може да се запълни само с още часове по литература, математика, чужди езици, гражданско образование и спорт. Факултативните часове може да са и по предмети, които не са включени в задължителната учебна програма за съответния клас.
Основно притеснение е, че засегнати от драстичното намаляване на часовете са и чуждите езици в езиковите гимназии. Досега във всеки от гимназиалните класове след подготвителния VIII клас имаше по 4 часа седмично за първия чужд език. МОН намали тези часове наполовина и даде по 2 часа за първия чужд език, колкото има и за втория чужд език. В същото време, точно хорариумът по чуждия език от гимназията е важен за тези, които искат да кандидатстват в чужбина и драстичното му орязване може да им попречи да потърсят по-качествено висше образование навън.
След бурната обществена реакция през последните дни срещу решението за часовете по чуждите езици днес директорът на дирекция "Образователни програми и образователно съдържание" Евгения Костадинова обяви, че МОН са се съобразили с изпратените им становища и са "увеличили" часовете за първия чужд език. На пресконференцията тя показа таблица, от която се вижда, че промяна има единствено за IX клас и тя не е в увеличение на часовете, а в запазването на сегашните 4 часа седмично. В останалите гимназиални класове (X, XI и XII) задължителните часове за първия чужд език остават два седмично.
След реплика на репортера на OFFNews, че всъщност промяната не води до увеличение на часовете, а само до запазване на сегашния им брой в IX клас, Костадинова уточни, че не сравнявала старата с новата програма, а само първото и второто предложение на МОН за промени.
Промяната, отнасяща се до хорариума за първия чужд език в IX клас, не беше отразена в проекта, публикуван на сайта на МОН към 15:00 ч. на 10 ноември.
Попитахме Костадинова какво налага намаляването на часовете по чуждите езици; защо се рискува възможността на децата да учат в чужбина; как ще се осигури т. нар. хоризонтална проходимост на системата (т.е. едно дете да може да се прехвърли свободно от едно в друго училище), когато всяко училище ще има собствен индивидуален учебен план; защо се премахва задължителното обучение по основни предмети в XI и XII клас - годините, в които учениците се подготвят да кандидатстват в университет, например с биология и химия, за да учат медицина.
Костадинова не отговори защо се намаляват часовете по чужд език в езиковите гимназии; заяви, че "не би могло да има притеснения" за заминаващите за чужбина, че ако някой искал да се подготвя по химия и биология, можел да си избере такъв профил и да учи тези предмети в допълнителните часове. На въпроса как ученик би могъл свободно да се прехвърли от едно в друго училище, когато всяко ще има различен учебен план, тя отговори, че до десети клас всеки би трябвало да е наясно със себе си и едва ли тепърва ще реши да сменя училището си в XI и XII клас. Премахването на часовете по основни предмети тя обясни с изискването на новия закон.
OFFNews отправи въпрос и към зам.-министър Кастрева дали ще подаде оставка като основно отговорна за изготвянето на предизвикалите крайно острата обществена реакция проекти. Отговорът беше: "Всеки, в качеството си на политическо лице, е готов, когато е необходимо, когато той прецени и поискат от него да подаде оставка. Към настоящия момент никой не е поискал оставката ми. Работя в дух на откритост, партньорство и диалогичност с всички партньори".
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗