Ново зло порази тъканта на нашето общество: мързелът. Той разделя поколенията, изпарява волята ни, свежда ни до биологични същества. Няма никакъв смисъл да полагаме усилия: технологиите поемат нашите задачи, а социалните държави са разгърнали за нас мощни защитни мрежи. Безсмислено е освен това да придобиваме знания за света, защото може да ги получим с един клик. Видеото измества четенето, доставката заменя излизането, екранът замества срещите. Завивката и диванът са символи на идеалния безгрижен живот. Вече не се борим да принадлежим на обществото; обществото е това, което трябва да се адаптира към нас. Нарцистичното безсрамие и свръхчувствителността завладяват нови полета.