Тайната на тайните на Дан Браун ме намери лятна и в етап на налично време за четене. Грабна ме, естествено, и ме завихри.
Много ясно – Дан Браун знае как да пише динамично, увлектелно, така че при прелистването на всяка страница да бързаш да я изчетеш. Да кажем – като Марвел филмите. Има си всичко – обикновени хора, които обаче са неочаквано свръхгерои, поставени в необичайни ситуации, всичко е на ръба между реалност и свръхестествено, но остава в полето на науката. Много ясно – намесени са големите сили – САЩ, руски шпиони (няма да издавам тук нищо). Действието този път се развива в Прага – любимата Прага! И разказва историите на основните забележителности, по приятен, ненатрапчив и пряко свързан с действието начин. Това много, много ми допадна. Да, има и Голем!
Най-ключовото, което (признавам си) не очаквах е смисълът на разказването на цялата тази история, който е разкрит (много ясно) – в края. По-често такъв тип романи имат смисъл, естествено, но той не задълбава прекалено много. Тук Дан Браун е напипал важно послание и го предава много ясно, категорично и силно. И с това ме спечели доста.
„Той винаги оставаше поразен от рисковете, които са готови да поемат успелите хора в името на собствената си кариера.“
„Никой не обича промените. И закостенелите учени са склонни да останат вкопчени в комфорта на възгледите си много след като е станало очевидно, че моделите им са остарели. Затова установяването на нова научна парадигма … е изключително обезсърчаващ и бавен процес.“
„повишеният страх от смъртта предизвиква последователна поредица от поведенчески реакции – всичките егоситични“
„Страхът ни прави егоисти. Колкото повече се страхуваме от смъртта, толкова повече се привързваме към себе си, към вещите си, към безопасното си пространство, към това, което ни е познато. Проявяваме засилен национализъм, расизъм и религиозна нетърпимост. Пренебрегваме авторитета, игнорираме социалните норми, крадем от другите, за да осигурим за себе си и ставаме по-материалистични. Дори се отказваме от чувството си за отговорност към околната среда, защото усещаме, че планетата е загубена кауза и всички сме обречени.“
„За съжаление светът се превръща в огледална зала. Колкото по-лоши стават нещата толкова по-лошо се държим. И колкото по-лошо се държим, толкова по-лоши стават нещата.“
Няма да издавам повече, макар в края да има още ценни мисли.
Благодаря на Емо и Вася, че ми я заеха. Благодаря на няколкото приятели, които ми казаха, че трябва да я прочета.